Ударите в Черно море поставят въпроса: Ще задейства ли България член 4 от договора за НАТО?

Новите удари по търговски кораби в Черно море, все по-близо до българските териториални води, поставят въпроса дали страната ни трябва да поиска консултации със съюзниците от НАТО. Подобна възможност предоставя член 4 от Северноатлантическия договор, който позволява на всяка държава членка да постави пред Алианса въпрос, свързан със заплаха за нейната сигурност.

Темата придобива особена актуалност на фона на засиленото военно напрежение в Черноморския регион и предприетите през последните години мерки за укрепване на източния фланг на НАТО.

Член 4 вече е използван девет пъти от създаването на Алианса през 1949 г., като последните два случая са от септември 2025 година.

Какво предвижда член 4 от договора за НАТО?

Съгласно Северноатлантическия договор държавите членки провеждат съвместни консултации, когато някоя от тях смята, че териториалната ѝ цялост, политическата независимост или сигурността ѝ са застрашени.

Това означава, че България може да поиска обсъждане на ситуацията в Черно море в рамките на Северноатлантическия съвет.

За подобно искане не е необходимо страната да е станала обект на пряко военно нападение.

Целта е съюзниците да оценят заплахата, да обменят информация и при необходимост да вземат съвместни решения.

Задействането на член 4 не означава обявяване на война или автоматично изпращане на войски.

Защо ситуацията в Черно море поражда тревога?

Повод за новия дебат са съобщенията за удари по два търговски кораба в Черно море, извършени сравнително близо до българските териториални води.

Подобни инциденти поставят въпроси за сигурността на корабоплаването, защитата на търговските маршрути и възможните последици за крайбрежните държави.

България има пряк интерес от стабилността в региона заради пристанищната дейност, международната търговия и морската инфраструктура.

Евентуално искане за консултации по член 4 би позволило на страната да постави тези рискове пред останалите членове на НАТО.

Към 13 октомври 2026 г. обаче няма потвърдено официално решение България да задейства тази процедура във връзка с последните инциденти.

Полша поиска консултации след навлизането на руски дронове

Един от последните примери за използване на член 4 е от 10 септември 2025 година.

Тогава Полша поиска консултации със съюзниците след навлизането на множество руски дронове във въздушното ѝ пространство.

Част от безпилотните апарати бяха свалени от полските сили.

Инцидентът предизвика сериозна реакция в НАТО и засили вниманието към защитата на източния фланг.

Алиансът предприе допълнителни мерки за наблюдение и противовъздушна отбрана.

Естония също задейства член 4

Само две седмици по-късно, на 23 септември 2025 г., Северноатлантическият съвет проведе нови консултации по искане на Естония.

Причината беше навлизането на три руски изтребителя МиГ-31 в естонското въздушно пространство на 19 септември.

Според естонските власти нарушението е продължило приблизително 12 минути.

Случаят предизвика реакция от съюзниците и допълнително постави въпроса за защитата на въздушното пространство на държавите от източния фланг.

НАТО засили отбраната на източния фланг

След нарушенията на въздушното пространство през септември 2025 г. НАТО засили мерките за сигурност в региона.

Сред предприетите действия беше операцията „Източен страж“, насочена към укрепване на отбраната и възпирането по източните граници на Алианса.

Съюзнически държави предоставиха допълнителни изтребители, системи за противовъздушна отбрана и средства за наблюдение.

Тези действия показаха, че консултациите по член 4 могат да бъдат последвани от конкретни отбранителни мерки.

Те обаче не водят задължително до еднакъв резултат при всеки отделен случай.

България вече е участвала в задействането на член 4

Страната ни има пряк опит с тази процедура.

На 24 февруари 2022 г., след началото на пълномащабното руско нахлуване в Украйна, България и още седем държави поискаха консултации по член 4.

Искането беше отправено съвместно от България, Чехия, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия.

Последвалите решения доведоха до активиране на отбранителните планове на НАТО и до значително засилване на военното присъствие в Източна Европа.

Алиансът разположи допълнителни сили и средства за противовъздушна отбрана.

Бяха създадени и четири нови многонационални бойни групи — в България, Румъния, Словакия и Унгария.

Така броят на бойните групи по източния фланг се увеличи от четири на осем.

Каква е разликата между член 4 и член 5?

Двете разпоредби имат различно предназначение.

Член 4 предвижда консултации между съюзниците при възприемана заплаха за сигурността на държава членка.

Член 5 урежда принципа на колективната отбрана, според който въоръжено нападение срещу една или повече държави членки се разглежда като нападение срещу всички.

При прилагането на член 5 всяка държава се задължава да окаже помощ, като сама определя необходимите действия. Те могат да включват използване на въоръжена сила, но не се свеждат задължително до военна намеса.

Важно е, че член 4 не е задължителна предварителна стъпка към член 5.

Консултациите могат да приключат с политическо решение, допълнителни отбранителни мерки или друга съвместна реакция.

Член 5 е използван само веднъж

В историята на НАТО член 5 е задействан само веднъж — след терористичните атаки срещу Съединените щати на 11 септември 2001 година.

Тогава съюзниците приемат, че нападенията срещу САЩ попадат в обхвата на принципа за колективна отбрана.

Този случай остава единственият пример за прилагането на разпоредбата.

За разлика от него член 4 е използван многократно като инструмент за обсъждане и управление на кризи.

Какво означава това за България?

Сигурността на Черно море има пряко значение за България като крайбрежна държава и член на НАТО.

Продължаващите военни действия в региона, инцидентите с търговски кораби и рискът за морските маршрути могат да бъдат предмет на съюзнически консултации.

Решението дали страната ни да поиска задействане на член 4 е политическо и зависи от оценката на българските институции за конкретните заплахи.

Подобна стъпка би поставила въпроса за сигурността в Черно море на официално обсъждане в Северноатлантическия съвет.

Задействането на член 4 само по себе си не означава военно противопоставяне. То е механизъм, чрез който държавите от НАТО могат да потърсят общ отговор на заплаха, преди ситуацията да прерасне в по-сериозна криза.

Бояна Бояджиева